Училището е основано есента на 1985г. като Спортно с развитие на спортовете: волейбол, баскетбол, футбол, лека атлетика, гребане, борба, джудо.
Спортните отличия и добрите постижения на нашите ученици през годините недвусмислено показват че VIІ СУ е училище за шампиони. Възпитаници на нашето училище са Стилиян Петров –футбол, Тереза Джурова- джудо, Стефан Григоров и Дейвид Тихомиров – борба, Петър Петров - 20 пъти шампион на страната по джудо и самбо, Иван Петров – моторен спорт.
Редиците на националния отбор по волейбол се често се попълват с наши възпитаници: Мирослав Драгомиров , Пламен Цветанов, Светозар Гаврилов, Георги Иванов , Николай Найденов, Пламен Милков. Многогодишни национални състезателки по баскетбол са нашите възпитанички: Цветелина Георгиева, Клавдия Йорданова , Антоанета Илиева, Елеонора Младенова , Жанета Желова , Цецка Ангелова, Розалина Пенчева , Румяна Николаева, Димитрина Кръстева, Биляна Бранкова, Цветомила Нончева.
Имената са много, победите- многобройни, резултатите – чудесни. На ученически спортни игри нашите отбори са сред най- добрите. През учебната 1999/2000 футболният ни отбор възраст 5-8 клас стана трети в страната. Отборът по футбол 9-12 клас стана републикански шампиони за 2003г. Юношеският отбор по волейбол стана втори през учебната 2004/ 2005г. в Републикански спортни игри. a-Победите продължават , имената се множат. Всяка година се радваме на победители, медали, успехи.
Спортният дух, спортсменската игра, добрият тонус са нашето ежедневие. Макар и преобразувано Спортно в СОУ през 1996г. в училището продължава подготовката по профил „Спорт” . Седмо средно училище “Йордан Радичков“ е единствено на територията на област Монтана, в което се обучават ученици в профил „Спорт” след завършен 8 клас.
Класирането на учениците се извършва по бал, образуван оценките по ФВС, чужд език, ИТ, БЕЛ свидетелството за основно образование.
Предмети със засилена подготовка са: ФВС -10 часа седмично, английски език, който ни е нужен при пътуванията извън България. Биология – подготовка, свързана с нашето здраве и физическо развитие. Информационни технологии, защото все пак живеем в света на динамично развиващите се техники и технологии.
Училището, заедно със своите преподаватели, има опит и необходимата база за обучението на учениците в този профил и разполага с необходимата за това образование база - наличие на самостоятелен физкултурен салон, фитнес зала, зала за тренировки по борба и джудо, зала за тенис, две игрища. Тренировките по футбол се провеждат в модерния спортен комплекс „Огоста”. Спортно - тренировъчният процес по всички спортове се провежда учители и треньори, притежаващи необходимата квалификация, имащи нужните умения и знания.
Дори да не станете известни спортисти, можете да спортувате за здраве– това е най-малкото нещо, което всеки може да направи за себе си.
Освен в областта на спорта училището подготвя кадри и в областта на предприемачеството и мениджмънта, икономиката и модерните технологии.
През 1993-1994 учебна година се прави прием на експериментални паралелки IX клас с профил „Мениджър със средна европейска квалификация” под ръководството на създателите на експерименталния профил проф. Митрополитски и доц. Биячева. Обучението предизвиква голям обществен интерес не само в нашия град, но и в страната ни. През учебната 1998-1999 година се въвежда обучение по програмите на „Джуниър Ачийвмънт” – неправителствена организация, развиваща икономически образователни програми с професия „Организатор на среден и дребен бизнес”. Приемът след завършен VIII клас е утвърден МОН. Учениците излизат училище с диплома за икономическо образование.
В традициите на предприемачеството и дребния бизнес е разкриването на поредния профил Технологичен – „Стопански мениджмънт” през учебната 2002-2003 година. Обучението в технологичен профил продължава 2010-2011 учебна година в направления „Предприемачество и бизнес” и „Туризъм”.
В VII СУ “Й. Радичков” предприемаческите корени са дълбоки, участията - многобройни, учениците - доволни.
През 1996г. наши ученици участват в национална олимпиада по мениджмънт, а през 2001г. наши ученици вземат участие в първата инициатива „Работен ден в сянка” на „Джуниър Ачийвмънт”. От 2002г. няколко поредни години учениците ни участват в компютърна симулация по мениджмънт и икономика: „Виртуално предприятие”.
През 2005г. за първи път в Община Монтана се провежда инициативата „Мениджър за един ден” под патронажа на министъра на финансите и кмета на общината г-н Златко Живков отново с участие на наши ученици. От началото до последната инициатива „Мениджър за един ден 2016” наши ученици вземат активно участие. Те бяха президенти на РБългария / 2012г./, областни управители, кметове на общини, ръководители на банки, репортери в БТВ, управители на застрахователни дружества и т.н.
Учениците ни вземат участия и в международни мероприятия, свързани с предприемачеството и бизнеса. През 2005г. наша ученичка спечели първа награда в международната игра „Бизнес-етика” на „Джуниър Ачийвмънт”, а като награда получи участие в семинар в Колорадо Спрингс, САЩ.
Между 30-те отбора финалисти във второто национално състезание ”Банките в действие” през 2009г , организирано Джуниър Ачийвмънт нашето училище беше представено 2 отбора, заели челни места в класирането.
От 2008г. до 2012г. в нашето училище функционира „Учебна компания”, която произвежда и продава предмети дърво, сувенири глина, живи цветя, с което формира предприемачески умения у учениците.
Какво значи предприемачество? Предприемачеството е процес на стартиране на ново предприятие или обновяване на вече създадено. Това е сложен социален и психологичен феномен. Предприемачът е работодател, който регистрира собствена фирма. Предприемаческите функции най-вече се свързват със средни фирми, познати като дребен бизнес.
Предприемачът / за разлика непредприемача/ поема пресметнат, но реален стопански риск, управлява, развива, разраства бизнеса си.
Нашето училище разполага с добре подготвени учители, доказали се с работата си.
Профилиращите предмети: английски език, предприемачество, география и информационни технологии ще дадат възможност за засилена подготовка по тези дисциплини – едни най-важните знания в практическия живот. Дори да не стане собственик на фирма, на всеки би му било полза да владее английски език, да е отговорен и предприемчив, да е „на ти” с най-новите технологии. Нашето училище разполага с два кабинета с 26 персонални компютъра и 1 компютърен кабинет с терминални станции – нещо, с който малко училища могат да се похвалят. Училището има изградени кабинети по биология, БЕЛ, чужди езици.
През 2017-2018г.училището приема ученици в I клас.През 2018-2019г. е вторият прием на първокласници.
През 2019г. на Ученическите спортни игри отборът по футбол юноши 11-12 клас се класира втори в България.
От 2020/2021г. учебна година училището е с пълен начален, прогимназиален и гимназиален етап (1-12 клас). В момента се обучават 270 ученици.
Седмо средно училище носи името на Йордан Радичков 2006г. Оценявайки силата на таланта и значимостта на получилия още приживе титлата „класик”, две години след смъртта му ние го избрахме за свой патрон.
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце“ (1961), „Обърнато небе“ (1962), „Планинско цвете“ (1964), „Шарена черга“ (1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение“, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей“ (1967), „Козята брада“ (1967), „Плява и зърно“ (1972), „Как така“ (1974) и др.
През 1966 г. печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове“. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието“ (новели) и „Ние, врабчетата“ (разкази) Йордан Радичков излиза литературната традиция и налага свои правила и норми на творец нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха“ (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои разказ в разказ и книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар“ (1969).
През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой“ (1975) и „Прашка“ (1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха“ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.
През 1984 г. излиза печат сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег“. През последните години живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си — излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки“ (1990), „Малки жабешки истории“ (1994), „Мюре“ (1997), „Умиване лицето на Богородица“ (1997), „Автострада“ (1999) и „Пупаво време“ (2000) - книга с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои диалектите „пупа“ е значело корем и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време“. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи“.
Умира в София на 21 януари 2004 г.
Признание и награди
Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга. В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура.През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Творчество
Сборници с разкази
„Сърцето бие за хората“ (1959)
„Свирепо настроение“ (1965)
„Водолей“ (1967)
„Козята брада“ (1967)
„Вятърът на спокойствието“ (1968)
„Ние, врабчетата“ (1968)
„Коженият пъпеш“ (1969)
„Барутен Буквар“ (1969)
„Плява и Зърно“ (1972)
„Шест малки матрьошки и една голяма“ (1977)
„Малка северна сага“ (1980)
„Педя земя“ (1980)
„Верблюд“ (1984)
„Изпаднали каруцата на бога“ (1984)
„Скандинавците“ (1985)
„Хора и свраки“ (1990)
„Малки жабешки истории“ (1994)
„Смокове в ливадите“ (1995)
„Мюре“ (1997)
„Умиване лицето на Богородица“ (1997)
„Автострада“ (1999)
„Пупаво време“ (2000)
Романи
„Неосветените дворове“ (1966)
„Всички и никой“ (1975)
„Прашка“ (1977)
„Ноев ковчег“ (1988)
Пиеси
„Суматоха“ (1967)
„Януари“ (1975)
„Лазарица“ (1979)
„Опит за летене“ (1979)
„Кошници“ (1982)
„Образ и подобие“ (1986)
„Добродушните смокове“ (1993, радиопиеса)
„Млади хора“(1998)
Й.Радичков е гордостта на Северозапада, мъдрецът с.Калиманица, който до сетния си дъх повтаряше, че няма по-дивно и загадъчно място в целия свят. Той е преведен на 37 езика, носител е на редица награди: международна италианска награда „Гранцане Кавур”, шведска държавна награда за заслуги „Северна звезда”, специална награда на Международната академия в Париж”, „Аскеер” за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, почетен диплом и грамота „Ханс Кристиан Андерсен” Международния съвет за детска литература, орден „Стара планина” І-ва степен за цялостно творчество, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература. Всеки 24 октомври (рождената дата на твореца) нашето училище посреща с голям празник. Артистични ученици представят откъси знаменитите Радичкови творби, негови близки споделят спомени, млади таланти рисуват по теми Радичкови произведения. Йордан Радичков е сладкодумец, ваятел на думите, магьосник на словото и всеки допир до неговите творби е истински празник. „Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят подир себе си пожарища. Добрият човек оставя отподире си огнища.” Следвайки мъдрите съвети на патрона си ние оставяме след себе си огнища!
Всяка година отдаваме почит на своя патрон чрез поредица инициативи, посветени на живота и творчеството му. Изявите, наречени Радичкови дни, са с продължителност цяла седмица, а кулминацията им е на 24 октомври – рождената дата на твореца.
