Йордан Радичков

Седмо средно училище носи името на Йордан Радичков от 2006г. Оценявайки силата на таланта и значимостта на получилия още приживе титлата „класик”, две години след смъртта му ние го избрахме за свой патрон.

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.

Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце“ (1961), „Обърнато небе“ (1962), „Планинско цвете“ (1964), „Шарена черга“ (1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение“, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей“ (1967), „Козята брада“ (1967), „Плява и зърно“ (1972), „Как така“ (1974) и др.

През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове“. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието“ (новели) и „Ние, врабчетата“ (разкази) Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха“ (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар“ (1969).

През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой“ (1975) и „Прашка“ (1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха“ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.

През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег“. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си — излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки“ (1990), „Малки жабешки истории“ (1994), „Мюре“ (1997), „Умиване лицето на Богородица“ (1997), „Автострада“ (1999) и „Пупаво време“ (2000) - книга с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа“ е значело корем и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време“. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи“.

Умира в София на 21 януари 2004 г.

Признание и награди

Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга. В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура.През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.

Творчество

Сборници с разкази

„Сърцето бие за хората“ (1959)
„Свирепо настроение“ (1965)
„Водолей“ (1967)
„Козята брада“ (1967)
„Вятърът на спокойствието“ (1968)
„Ние, врабчетата“ (1968)
„Коженият пъпеш“ (1969)
„Барутен Буквар“ (1969)
„Плява и Зърно“ (1972)
„Шест малки матрьошки и една голяма“ (1977)
„Малка северна сага“ (1980)
„Педя земя“ (1980)
„Верблюд“ (1984)
„Изпаднали от каруцата на бога“ (1984)
„Скандинавците“ (1985)
„Хора и свраки“ (1990)
„Малки жабешки истории“ (1994)
„Смокове в ливадите“ (1995)
„Мюре“ (1997)
„Умиване лицето на Богородица“ (1997)
„Автострада“ (1999)
„Пупаво време“ (2000)

Романи

„Неосветените дворове“ (1966)
„Всички и никой“ (1975)
„Прашка“ (1977)
„Ноев ковчег“ (1988)

Пиеси

„Суматоха“ (1967)
„Януари“ (1975)
„Лазарица“ (1979)
„Опит за летене“ (1979)
„Кошници“ (1982)
„Образ и подобие“ (1986)
„Добродушните смокове“ (1993, радиопиеса)
„Млади хора“(1998)

Й.Радичков е гордостта на Северозапада, мъдрецът от с.Калиманица, който до сетния си дъх повтаряше, че няма по-дивно и загадъчно място в целия свят. Той е преведен на 37 езика, носител е на редица награди: международна италианска награда „Гранцане Кавур”, шведска държавна награда за заслуги „Северна звезда”, специална награда на Международната академия в Париж”, „Аскеер” за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, почетен диплом и грамота „Ханс Кристиан Андерсен” от Международния съвет за детска литература, орден „Стара планина” І-ва степен за цялостно творчество, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература. Всеки 24 октомври (рождената дата на твореца) нашето училище посреща с голям празник. Артистични ученици представят откъси от знаменитите Радичкови творби, негови близки споделят спомени, млади таланти рисуват по теми от Радичкови произведения. Йордан Радичков е сладкодумец, ваятел на думите, магьосник на словото и всеки допир до неговите творби е истински празник. „Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят подир себе си пожарища. Добрият човек оставя отподире си огнища.” Следвайки мъдрите съвети на патрона си ние оставяме след себе си огнища!

Всяка година отдаваме почит на своя патрон чрез поредица от инициативи, посветени на живота и творчеството му. Изявите, наречени Радичкови дни, са с продължителност цяла седмица, а кулминацията им е на 24 октомври – рождената дата на твореца.